***

Сълзите на земята са онова, което кара усмивките й да цъфтят.

***

Зарониш ли сълзи, че си изгубил  слънцето, изгубваш и звездите.

***

Някога ние двамата сънувахме, че сме си чужди.

Сега сме се събудили, за да открием, че милеем един за друг.

***

—  Какъв език е твоят,  о,  море?

—  Език на вечния въпрос.

—  Какъв език е твоят отговор, небе?

—  Език на вечното мълчание.

***

Това,_; което си, за тебе е невидимо — което виждаш, то е твоя сянка.

***

Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен.

***

Това, че съществувам, е несвършващата изненада, която е живот.

***

Човекът е по рождение дете и неговата сила е силата на растежа.

***

Пресъхналата река не получава благодарности за миналото си.

***

На птицата й се ще да е облак. На облака му се ще да е птица.

***

Не се сърди на своята храна, задето не си гладен.

***

Умът, който е остър, но не е широк, се заковава във всяка точка и засяда в нея.